По-висока здравна вноска – не и без ясна реформа и резултати
Точно месец преди следващите парламентарни избори отново се надигат вопли за ново повишение на здравната вноска, естествено от най-заинтересованото от такова деяние съсловие. Какви са основанията обаче да се желае повишение на данъчно-осигурителна тежест за популацията и структурно нарастване на парите за здраве? Какво ще се промени, в случай че данъкоплатците вкарат спомагателни 3 милиарда лева в бюджета на НЗОК, пък било то и „ гладко “?
Какво получи пациентът при предходното нарастване на здравната вноска от 6 на 8% през 2009 година? Може би получи повече власт и права да следи какво се случва с парите му? Повече благоприятни условия за избор къде да се обезпечава? По-малко лечебни заведения с нискокачествена до изчезнала услуга? По-малко доплащане от джоба за медикаменти и разнообразни здравни услуги? Повече и по-добре заплатени медицински сестри, които да се грижат за престоя му в лечебни заведения? Нищо сходно. Защо в този момент да е друго?
Да напомним и, че по последни данни на Евростат България харчи за опазване на здравето 8.5% от Брутният вътрешен продукт – тук влизат както обществените, по този начин и частните разноски на популацията (директни заплащания и разноски под формата на в допълнение здравно осигуряване). Срещу тях получаваме по-ниска с 8.7 години предстояща дълготрайност на живота, която за втора поредна година продължава да понижава, обилни несъответствия във финансирането на системата и в следствие - услуга със подозрително качество.
Над 35% от общите разноски през 2020 година са директни заплащания от джоба на пациентите, най-много за медикаменти. По индикатора „ директни заплащания “ България е преди всичко измежду страните от Европейски Съюз, в които междинното равнище е 14.4%. Въпреки че понижава през последните 5 години, този дял към момента е извънредно висок. Той се отразява отрицателно на достъпа до опазване на здравето и съответно лекуване на хората с ниско приходи.
Какво се случва да вземем за пример с ръководството на разноските за медикаменти?
Всяка година разноските на НЗОК за лекарствени артикули порастват с сред 6 и 12%, като в обособени години – с над 25%, до момента в който цените на медикаментите се усилват непретенциозно с към 1.4% средногодишно. За целия интервал сред 2016 и 2022 година общият разход на НЗОК за лекарствени артикули е повишен близо двойно (от 750 на 1515 млн. лева.), а цените на медикаментите – с 8.8%. Това слага причините за дефицит на средства в опазването на здравето под сериозна въпросителна.
И въпреки че неведнъж сме писали какво чакаме от ръководещите да предложат против претенции за повишение на парите за бранша, ще напомним още веднъж в резюме:
1) Систематична промяна, която да сложи пациента в центъра на системата, а не лекарите – вземането на решения следва да е насочено към пациента, а опциите за надзор от страна на най-засегнатите да се увеличат;
2) Разширяване на опциите за избор на осигурител;
3) Промяна в съществени финансиращи механизми (особено в региона на болничната помощ), която да даде опция за съответно консумиране на средствата, понижаване на несъответствията и ограничение на корупцията и нередностите;
4) Не на последно място – по-сериозен надзор върху качеството на здравните услуги и действителни ограничения за повишението му.
Само когато има ясна визия какво и по какъв начин ще се направи в опазването на здравето, може да има спор за увеличение на вноската. Иначе до безконечност може да изливаме вода в плаващите пясъци на НЗОК. Може пък да се окаже, че можем да получим повече здравни услуги, без да плащаме повече.
Източник: Институт за пазарна икономика
Какво получи пациентът при предходното нарастване на здравната вноска от 6 на 8% през 2009 година? Може би получи повече власт и права да следи какво се случва с парите му? Повече благоприятни условия за избор къде да се обезпечава? По-малко лечебни заведения с нискокачествена до изчезнала услуга? По-малко доплащане от джоба за медикаменти и разнообразни здравни услуги? Повече и по-добре заплатени медицински сестри, които да се грижат за престоя му в лечебни заведения? Нищо сходно. Защо в този момент да е друго?
Да напомним и, че по последни данни на Евростат България харчи за опазване на здравето 8.5% от Брутният вътрешен продукт – тук влизат както обществените, по този начин и частните разноски на популацията (директни заплащания и разноски под формата на в допълнение здравно осигуряване). Срещу тях получаваме по-ниска с 8.7 години предстояща дълготрайност на живота, която за втора поредна година продължава да понижава, обилни несъответствия във финансирането на системата и в следствие - услуга със подозрително качество.
Над 35% от общите разноски през 2020 година са директни заплащания от джоба на пациентите, най-много за медикаменти. По индикатора „ директни заплащания “ България е преди всичко измежду страните от Европейски Съюз, в които междинното равнище е 14.4%. Въпреки че понижава през последните 5 години, този дял към момента е извънредно висок. Той се отразява отрицателно на достъпа до опазване на здравето и съответно лекуване на хората с ниско приходи.
Какво се случва да вземем за пример с ръководството на разноските за медикаменти?
Всяка година разноските на НЗОК за лекарствени артикули порастват с сред 6 и 12%, като в обособени години – с над 25%, до момента в който цените на медикаментите се усилват непретенциозно с към 1.4% средногодишно. За целия интервал сред 2016 и 2022 година общият разход на НЗОК за лекарствени артикули е повишен близо двойно (от 750 на 1515 млн. лева.), а цените на медикаментите – с 8.8%. Това слага причините за дефицит на средства в опазването на здравето под сериозна въпросителна.
И въпреки че неведнъж сме писали какво чакаме от ръководещите да предложат против претенции за повишение на парите за бранша, ще напомним още веднъж в резюме:
1) Систематична промяна, която да сложи пациента в центъра на системата, а не лекарите – вземането на решения следва да е насочено към пациента, а опциите за надзор от страна на най-засегнатите да се увеличат;
2) Разширяване на опциите за избор на осигурител;
3) Промяна в съществени финансиращи механизми (особено в региона на болничната помощ), която да даде опция за съответно консумиране на средствата, понижаване на несъответствията и ограничение на корупцията и нередностите;
4) Не на последно място – по-сериозен надзор върху качеството на здравните услуги и действителни ограничения за повишението му.
Само когато има ясна визия какво и по какъв начин ще се направи в опазването на здравето, може да има спор за увеличение на вноската. Иначе до безконечност може да изливаме вода в плаващите пясъци на НЗОК. Може пък да се окаже, че можем да получим повече здравни услуги, без да плащаме повече.
Източник: Институт за пазарна икономика
Източник: economic.bg
КОМЕНТАРИ